Становище: Във Великобритания хладкото трудово свлачище идва

Бележка на редактора: Филип Колинс е английски публицист, някогашен основен създател на речи на Тони Блеър, създател на консултантска компания за писане  и създател на  Възгледите, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете още 

Британската Лейбъристка партия не е изключително сполучливо изборно начинание. За своите 118 години битие Лейбъристката партия е била на власт единствено 33 години. След Втората международна война лейбъристите са имали единствено трима спечелили на изборите - Клемънт Атли, Харолд Уилсън и Тони Блеър.

Към техния брой скоро може да е вярно да добавите сър Кийр Стармър. Остава прекомерно малко време за възобновяване на Консервативната партия и преднината на лейбъристите в социологическите изследвания остава настойчиво прекомерно висока.

Наистина, съкрушителна победа наподобява е наоколо и тук се натъкваме на първата забележима разлика с първата изборна победа на Тони Блеър през 1997 година

Метафората на свлачището допуска сриване на скали, грандиозно сриване, до момента в който ерозията побеждава земната маса. Звучи вълнуващо и ни кара да мислим, че би трябвало да има огромен възторг за новата групировка.

Но няма политически закон, който да споделя, че една партия не може да печели красиво, до момента в който раздава малко от това, което ще направи, и без да вдъхва огромна обвързаност. Всичко, което е належащо, е обществото да желае да дръпне завесата на 14 години консервативно държавно управление, което се трансформира от покруса във фарс.

Разбира се, тези избори ще бъдат рядко събитие. При предходни избори, когато една партия се е разпаднала (1979 година и 2019 година надлежно за лейбъристите против Маргарет Тачър и Борис Джонсън и в годините на Блеър от 1997 година до 2005 година за консерваторите), другата партия е изглеждала подготвена за власт.

През 1997 година държавното управление на Блеър пристигна на власт с следващ вятър на възторг, който наподобява липсва в тази ситуация с хипотетичното държавно управление на Стармър. Защо може да е по този начин? Разбира се, не може да се избегне сравнението на характерите на двамата водачи.

Блеър въплъщава една изменена Лейбъристка партия. Той изглеждаше и звучеше различно от своите предшественици и привлекателността му към гласоподавателите, които в никакъв случай преди не са идвали в Лейбъристката партия, беше безпроблемна. Стармър е доста по-малко натурален политик от центъра. Той идва от меката лява част на Лейбъристката партия и има нещо заучено в последните му политически промени.

Но постоянно има аргументи, заради които партиите в последна сметка имат водачите, които имат. В прочут смисъл водачът е резюме на партията, каквато са лейбъристите през 2024 г. и това е доста друго време и място от 1997 година

През 1997 година Тони Блеър беше водач на Лейбъристката партия в продължение на три години и в никакъв случай не е изоставал в изследванията на публичното мнение. Репутацията на консервативното държавно управление за икономическа подготвеност се срина в Черната сряда, 16 септември 1992 година и в никакъв случай не се възвърне.

Въпреки това до общите избори през май 1997 година английската стопанска система се възвърне. Растежът се възвърна и имаше прогнози за оживени данъчни доходи, което в действителност улесни много първите дни на държавното управление на Блеър.

Блеър също се възползва от работата, осъществена от неговите прародители като водач на лейбъристите, Нийл Кинок и Джон Смит, за прочистването на партията от нейните леви детайли и започването на процеса на преразглеждане на политиката.

Блеър въплъщава една изменена Лейбъристка партия. Той изглеждаше и звучеше различно от своите предшественици и привлекателността му към гласоподавателите, които в никакъв случай преди не са идвали в Лейбъристката партия, беше безпроблемна.

Филип Колинс

Starmer не се радва на нито едно от тези преимущества. Той, както постоянно споделя, се пробва да направи самичък за един мандат това, за което на Кинок, Смит и Блеър бяха нужни четири мандата.

Престоят му като водач на лейбъристите беше незабравим по всички стандарти. Стармър пое управлението през 2020 година, откакто предшественикът му Джереми Корбин докара Лейбъристите до най-тежкото им изборно проваляне от 1935 година насам. В деня на назначението си Лейбъристите изоставаха от Консервативната партия на Борис Джонсън с повече от 20 точки.

Не след дълго нацията беше блокирана поради пандемия и Стармър водеше от запечатана стая. Беше мъчно време и едвам неотдавна се трансформира в общоприета мъдрост, че Стармър ще бъде идващият министър-председател.

Блеър имаше години, с цел да създаде политическа стратегия, която постоянно се приемаше съществено, тъй като се очакваше от него да бъде на власт. Стармър се бореше известно време да притегли финансирането и личния състав, нужни за основаването на жизнеспособна стратегия за държавното управление.

Спомням си, по време на предизборната акция през 2005 година, в която лейбъристите завоюваха трета поредна победа, въпреки и с доста понижено болшинство, Тони Блеър ме попита по какъв начин мисля, че върви Бъри. Град Бъри в северозападна Англия – където живееше фамилията ми – беше политически ветропоказател. Това беше мястото, което реши изборите. Демографският състав на града — в миналото промишлен, само че постепенно разрастващ се като обслужваща стопанска система — значи, че Бъри съвсем постоянно гласоподава за партията, която печели изборите.

Казах, че Бъри наподобява солидно за Лейбъристите, само че че няма да е елементарно. Още деятели бяха изпратени в града и лейбъристите продължиха.

Получавайте нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Регистрирайте се за новия бюлетин на CNN Opinion. Присъединете се към нас в Twitter и Фейсбук

През 2024 година двете места в Бъри наподобява ще преминат от консерваторите към лейбъристите със свлачище във всяко. Нацията явно не е уплашена от вероятността за държавно управление на Стармър, даже и да няма доказателства за огромна обвързаност.

И въпреки всичко политиката във Англия е надпреварване с два коня и в случай че единият кон е сакат, другият печели, може би с дълъг интервал. Това е нова ситуация и Стармър, с неговото хладко свлачище, ще бъде пионер.

Възможно е той да има импулса да завоюва добре, само че да му липсва положителната воля, на която разчитат държавните управления, изключително когато времената са сложни, каквито, за жалост, ще бъдат.